Историята на акушерството е огледало на историята на мъжа и жената в обществото. От времена на пълна неизвестност и незнание, замъглени от религиозни и политически разбирания, до моменти на нови възможности и развитие. Ако Ренесансът в световното изкуство и култура започва в началото на XIV век, то Ренесансът в нашето изкуство, в акушерството, започва едва в края на XIX век. Момент, до който специалността не е приета от медицинската общност в Европа и лекарското съсловие, представено само от мъже е смятало, че един истински джентълмен няма място при раждането на дете.
В края на XVIII век 1 от 100 жени са умирали в Европа при бременност и раждане, каквото е днес смъртността в Субсахарска Африка. В края на XIX век 1 от 300 жени са умирали в хода на раждането, каквото е смъртността днес в югоизточна Азия. Перинатална грижа не е съществувала, а лекар е викан само в краен случай. 
И тук се появява Джон Балантайн. Лекар от Единбург. Един мечтател. Искал е да извади акушерството от занаятчийството и да го превърне в професия. Жените да бъдат обучавани за лекари и акушерки. Да има медицинско обслужване, базирано на доказателства, превенция на заболявания още по време на бременността. Той пише молба през 1901г. до лекарския съюз във Великобритания да отвори първото отделение за перинатална грижа. Среща огромна съпротива от гилдията. Обявяват го за луд! Но продължава да настоява. В крайна сметка с огромна досада му разрешават да открие 1 легло! Първата пациентка е приета с диагноза полихидрамнион.
В този период се заражда и суфражетското движение. Това са били луди жени, които са хвърляли бомби, влизали са в затвора, излизали са от затвора, обявявали са гладна стачка, хранени са насилствено. Борили са се за правото си на глас, но ясно са осъзнавали, че това право няма никакво значение, ако нямат право на качествено здравеопазване, образование и равноправие.
През 1929г. във Великобритания жените печелят правото да гласуват! В България през 1937г., но само омъжените с деца. Все пак някой трябва да ти казва за кого да гласуваш!
Във Великобритания жените масово гласуват за лейбъристката партия и тя печели изборите. Министър на здравеопазването става Артур Гринуд. Известен адвокат, развратник и любител на чашката. Този мъж подписва първия акт за проследяване на бременност от лекар и акушерка, върху който се базира и проследяването, което правим днес по света и в България.
Благодарение на такива визионери като Джон Балантайн и суфражетките, днес аз, като жена мога да практикувам акушерската професия. Такива личности е имало и в България. В моята лична класация такъв визионер е бил д-р Методи Славчев, който въвежда разреза по Пфаненщил при Цезарово сечение и хистеректомията по американския метод на Сегонд. Доктор Славчев въвежда в България операцията на Вертхайм при карцином на маточната шийка – в този момент изключително тежка за лечение диагноза.
Борил се е за качество на медицинската помощ. Изключително трудно в този период е било да се въведат правила и хигиена при воденето на ражданията от т.нар. „баби“. В своите дневници, той с подробности разказва за мръсните им ръце и калта под ноктите. Целта е била ясна – да се намали смъртността при родилките и техните деца. В края на XIX век на територията на България са умирали над 300 деца на 1000 живи раждания. Чрез местните вестници, малкото лекари в страната са се опитвали да убедят населението, колко важно е „бабите“ да бъдат обучени на елементарни хигиенни навици. Появяват се първите обучени акушерки.
Много харесвам статиите на проф. Жоржета Назърска за ролята на жените в обществото и ще си позволя да цитирам една от тях.
„Женски роли, професионални дилеми и обществено служене: акушер-гинеколожки, педиатърки и учителки-лекари в България (края на ХІХ-средата на ХХ в.)“
избрани цитати:
„Според една публикувана статистика, през 1902 г. в страната има регистрирани 144 акушерки, 58,6% от които са с частна практика и 31,3% градски акушерки. Сред тях преобладават българките , но се срещат също рускини, гъркини, арменки, еврейки, италианки, сръбкини и французойки. Мнозинството от акушерките са завършили курсове в София, а останалите – специално образование в чужбина. През 1913 г. акушерска практика е разрешена на 17 жени.
Още веднага след Освобождението българската държава се заема със създаването на медицинска интелигенция. Нуждата от жени, които да лекуват мюсюлманките, и от специалисти за цивилните държавни болници, стимулира обучението им. Така 65,8% от българските студентки в чужбина учат като стипендиантки медицина.
През 1902 г. от 546 лекари на държавна служба само 4% (22 души) са жени. Те са първите дипломирани медички в страната. Обикновено са назначавани в хирургическите или вътрешните отделения на болниците, където заемат най-низши (ординаторски) длъжности и получават ниски възнаграждения.
...първото поколение български гинеколожки не получава възможност за пълноценна кариера в публичния сектор и затова търси реализацията си в частната практика. Поне до 30-те год. на ХХ в. обаче тя е силно възпрепятствана от негативните стереотипи към жените в професията, изразяващи се в пренебрежение, „непристойното държание“ и желание за маргинализация.
Най-ранно създадената (1909) и най-дълго просъществувалата (33 г.) е болницата за вътрешни и хирургически болести на д-р Невяна Азманова Ханчева (1875-1956) в Ст. Загора. Завършила в Нанси (1899), тя практикува от 1900 г. и специализира гинекология два пъти в Париж (1908-1909 и 1929). Документите показват, че еднолично ръководи екип от двама постоянни и 6- има приходящи лекари, координира действията си с окръжния лекар и санитарната станция, занимава се със стопанисването на 3-те сгради и 5-те стаи с 12 легла. В работата си д-р Азманова е подпомагана от своя съпруг, интерниста д-р С. Ханчев. Цялото семейство живее на третия етаж на болницата. По време на Чирпанското земетресение (1928) сградата се пропуква и това води до временното й затваряне. През 1931 г. скандал с жена, направила криминален аборт, става повод за дело срещу медичката. Азманова подава жалба до Върховния лекарски дисциплинарен съвет, аргументирайки се с крайната несъстоятелност на обвинението и протестирайки против грубостите и заплахите, на които е била подложена от свои съграждани лекари. След 1943 г. д-р Азманова оставя болницата на своя зет, д-р Бургуджиев.“
За подобни трудности, които са срещали жените по пътя към акушерската професия, която познаваме днес, мога да дам много примери. Има много скандални статии в началото на XIX век, особено във вестик „Камбана“, нищо по-различно от днес... Но не злободневните теми и скандали са проблемите на акушерството днес. Проблемът е пандемията от Цезарови сечения, липсата на правила, недоверието в институциите, недоверието към лекарите. И може да звучи провокативно, но смятам, че вината е поделена между немалко „джентълмени“ ...